Знаеш ли?
Изгубих се,
не знам как успях.
Отново паднах там,
отново ме погълна тихата буря.
Нито топло, нито студено,
едно такова,
никакво,
чувство ме обзема.
Свикнах,
научих се да свиквам,
да вървя без да усещам допира, нищо.
Научих се да не усещам как потъвам с всяка изминала стъпка -
надолу и надолу,
да не усещам течащитете по повърхността изтинали сълзи,
да преглъщам буцата, спираща дъхa,
свикнах.
А знаеш ли как не желая да свиквам,
как бленувам да ме хванеш с топлата си длан и да ми споделиш от топлината си,
да ме прегърнеш?
Знаеш ли как аз те искам?!
© Мария Стойчева All rights reserved.
