Знаеш, нали...
Потапям перото да пиша,
омърлушен е белият лист,
какво да напиша!? Не дишам...
А листът остава все чист.
Какво да напиша!? Не зная,
и мислите бягат от мен,
за ада блуждаещ във рая,
за тъмната нощ пак над мен.
За твоята липса в деня ми,
за съ̀лзите нощем насън,
за лудия бяг на страха ми,
за сивите кули навън.
Ще пиша... Обичам те, само!!!
Почувства го... знаеш, нали?
Далече от твоето рамо,
самотно цветче съм... боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
