Знак
животът в мен ще приюти
непредвидимите черти
на зло квартално пиянде.
Дали пък твоето уше
акорд не би разплело, чист,
щом под балкона с крушов лист
ти свирна или на шише...
И ако Бог не ме дари
със сън, бих сплел, ах, неведнъж
за теб венец от звезден дъжд
и мак, въздъхнал призори.
А ако сетне, мълчешком,
простреш ти ризата ми пак отвън, това ще бъде знак да свърна сянка в този дом...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Усмихна ме!
Ще ти простра ризата...че и леглото ако трябва ще ти постеля....