Зограф... 2
В букаците забутан
столетен манастир
от Времето порутен
посреща ме със мир...
С олющени икони:
тук непознат Зограф
по собствени канони
рисувал с нова сплав...
А Своето си време
той изпреварил бил
и Бъдното да вземе
дори се тук стремил!...
Живота вкарал в Храма
(би станало скандал!),
но дръзката измама –
сам Господ не разбрал...
... И с еретична мисъл
Зографа продължил:
и майка си изписал,
а Девата изтрил...
А без мисли много –
импулсно, в дързък стил:
и Образът на Бога
със своя подменил!...
... От Времето отвлечен
на атеизма в плен:
почувствах, че съм вечен –
за Вярата спасен...
20.10.2019.
© Коста Качев Все права защищены