12 февр. 2008 г., 19:14

ЗОО-логично

1.2K 0 4
ЗОО-ЛОГИЧНО
(БАСНЯ)

Известно е, че във природата
Вълчица-единачка няма,
това се възприема само в м. р.
Но аз се питам -
Вълчицата (т. е. от ж. р.)
не е ли единачка,
когато заплодена от случаен вълк
се скрива в дупката си...
И излиза единствено на улов,
за да нахрани малките си...

И тогава?

Със сопите излизат хората,
защото тя е зла и алчна
и им напада агнетата и пернатите,
които всеизвестно е, че от тъпотата си
са примирени със съдбата си...
Но те не са виновни,
ах, та те са толкова невинни,
изправени пред участта
да бъдат схрускани от малките вълчета
или главите им да паднат на дръвника
по някой празник,
обикновено посветен на някой праСветец.

О, знам, че Богохулствам!
О, дай ми прошка, Господи!
Защото е несправедливо
във същото това време
Лисицата да изпълзи, да се протегне
и сластно да поиска още... още...
(макар и мършави остатъци)...
И никой никога за това спокойствието и да не нарушава.

Но всъщност, нейната опашка е по-дебела
и колкото да е проскубана,
тя вечно ще се вие около врата на хората,
защото топличко е с нея,
макар и задушаващо.

Дано все пак все някои да се спасят,
заслушвайки се в думите на гарвана на Едгар Алън По
„Oh, never more,
оh, never, never more!”

Пък и на вълка вратът е по-дебел,
а той е по-близко до главата!
04.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силве,удоволствие е да те чета.Това е едно стойностно произведение.Съгласен съм с Нина.Трудно е да напишеш коментар.Истината напира и боли от всеки ред.Поздрави !
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Много е интересно...
    Препрочитам го
    от няколко дни...
    И все не мога да напиша
    достоен коментар!
    Направо ме обездуми!
    Замисли ме...Дълбоко...
  • Финалът ти направо разби ... бе всичко!
  • Интересно поднесена идея! Хареса ми още със заглавието!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...