ЗОО-логично
ЗОО-ЛОГИЧНО
(БАСНЯ)
Известно е, че във природата
Вълчица-единачка няма,
това се възприема само в м. р.
Но аз се питам -
Вълчицата (т. е. от ж. р.)
не е ли единачка,
когато заплодена от случаен вълк
се скрива в дупката си...
И излиза единствено на улов,
за да нахрани малките си...
И тогава?
Със сопите излизат хората,
защото тя е зла и алчна
и им напада агнетата и пернатите,
които всеизвестно е, че от тъпотата си
са примирени със съдбата си...
Но те не са виновни,
ах, та те са толкова невинни,
изправени пред участта
да бъдат схрускани от малките вълчета
или главите им да паднат на дръвника
по някой празник,
обикновено посветен на някой праСветец.
О, знам, че Богохулствам!
О, дай ми прошка, Господи!
Защото е несправедливо
във същото това време
Лисицата да изпълзи, да се протегне
и сластно да поиска още... още...
(макар и мършави остатъци)...
И никой никога за това спокойствието и да не нарушава.
Но всъщност, нейната опашка е по-дебела
и колкото да е проскубана,
тя вечно ще се вие около врата на хората,
защото топличко е с нея,
макар и задушаващо.
Дано все пак все някои да се спасят,
заслушвайки се в думите на гарвана на Едгар Алън По
„Oh, never more,
оh, never, never more!”
Пък и на вълка вратът е по-дебел,
а той е по-близко до главата!
04.2004
(БАСНЯ)
Известно е, че във природата
Вълчица-единачка няма,
това се възприема само в м. р.
Но аз се питам -
Вълчицата (т. е. от ж. р.)
не е ли единачка,
когато заплодена от случаен вълк
се скрива в дупката си...
И излиза единствено на улов,
за да нахрани малките си...
И тогава?
Със сопите излизат хората,
защото тя е зла и алчна
и им напада агнетата и пернатите,
които всеизвестно е, че от тъпотата си
са примирени със съдбата си...
Но те не са виновни,
ах, та те са толкова невинни,
изправени пред участта
да бъдат схрускани от малките вълчета
или главите им да паднат на дръвника
по някой празник,
обикновено посветен на някой праСветец.
О, знам, че Богохулствам!
О, дай ми прошка, Господи!
Защото е несправедливо
във същото това време
Лисицата да изпълзи, да се протегне
и сластно да поиска още... още...
(макар и мършави остатъци)...
И никой никога за това спокойствието и да не нарушава.
Но всъщност, нейната опашка е по-дебела
и колкото да е проскубана,
тя вечно ще се вие около врата на хората,
защото топличко е с нея,
макар и задушаващо.
Дано все пак все някои да се спасят,
заслушвайки се в думите на гарвана на Едгар Алън По
„Oh, never more,
оh, never, never more!”
Пък и на вълка вратът е по-дебел,
а той е по-близко до главата!
04.2004
© Силвия Андреева All rights reserved.
