18 янв. 2007 г., 16:23

Зора 

  Поэзия
656 0 3

Изгря зората
вълшебна.
Блясъкът й
заслепи ме
и в светлината
видях твоите
очи - мечтаните,
които не ще
доближа.
Далечно е
всичко край мен.
Отиде си светлината,
отиде си и любовта.
Остана празнина
и самота,
но пак ще се
възродя, като
всеки друг път.
Силна съм,
но защо ли,
щом все сама
разхождам се
из парка?
Зората залезе ...
залязох и аз.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви скъпи мъже! чАР страх ме е сама да ида на вълнолома,нали се сещаш, че Варна е малко опасна за сами девойки
  • опитай на вълнолома...и си поговори с него , не с морето, като със стар приятел, той съветва най-добре...
  • Още е пред теб денят, не бързай със залеза!!!
    Поздрави, София!!! Много хубав стих!!!
Предложения
: ??:??