Зора
Изгря зората
вълшебна.
Блясъкът й
заслепи ме
и в светлината
видях твоите
очи - мечтаните,
които не ще
доближа.
Далечно е
всичко край мен.
Отиде си светлината,
отиде си и любовта.
Остана празнина
и самота,
но пак ще се
възродя, като
всеки друг път.
Силна съм,
но защо ли,
щом все сама
разхождам се
из парка?
Зората залезе ...
залязох и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
чАР страх ме е сама да ида на вълнолома,нали се сещаш, че Варна е малко опасна за сами девойки
