Изгря зората
вълшебна.
Блясъкът й
заслепи ме
и в светлината
видях твоите
очи - мечтаните,
които не ще
доближа.
Далечно е
всичко край мен.
Отиде си светлината,
отиде си и любовта.
Остана празнина
и самота,
но пак ще се
възродя, като
всеки друг път.
Силна съм,
но защо ли,
щом все сама
разхождам се
из парка?
Зората залезе ...
залязох и аз.
© София Русева All rights reserved.
чАР страх ме е сама да ида на вълнолома,нали се сещаш, че Варна е малко опасна за сами девойки
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
