24 мар. 2008 г., 16:23

Зорницата в небето аз ще бъда

1.1K 0 8

По птиците писма ще ти изпращам,
едно и също в тях ще прочетеш,
че всяка вечер аз те чакам
отново, обич, вкъщи да се прибереш.

Лъчите първи ще са сутрешна целувка,
ще стоплят устните ти,

сякаш ги целувам аз,
сутрин тихо ще те будят,
ще те галят нежно, сякаш аз.

Зорницата в небето аз ще бъда,
нощем пътя ти ще осветя,
щом доспи ти се, ще те целуна
и цяла нощ над теб ще бдя.


на Д

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...