По птиците писма ще ти изпращам,
едно и също в тях ще прочетеш,
че всяка вечер аз те чакам
отново, обич, вкъщи да се прибереш.
Лъчите първи ще са сутрешна целувка,
ще стоплят устните ти,
сякаш ги целувам аз,
сутрин тихо ще те будят,
ще те галят нежно, сякаш аз.
Зорницата в небето аз ще бъда,
нощем пътя ти ще осветя,
щом доспи ти се, ще те целуна
и цяла нощ над теб ще бдя.
на Д
© Гергана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
