6 дек. 2008 г., 20:19

Зов

902 0 2
Зов

Кога докоснах топлите ти устни,
чело на бузата ми ти опря.
Кръвта във вените ми запулсира,
в сърцето любовта ми заигра.

Вървях тогава в гората,
не чувствах никак самота.
Отворих аз тогаз вратата,
влезна в моята душа.

Сълза почувствах, че отрони,
хванах ти топлата ръка.
Сложих глава на твоето рамо.
Започнах нежно да шептя.


Почувствах, че се приближаваш,
кръвта във вените ми заигра.
Сърцето сякаш не туптеше,
горещо твоето зовеше.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Васко, дано чуе зовът на твоето сърце!
    Дано устните ви се докосват и дано сте дълго щастливи!
    Поздрав и днес от мен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...