8 мая 2009 г., 18:44

Зов 

  Поэзия
465 0 3

                   ЗОВ

 

     Навън е нощ и всички спят.

     Едно дете умира в тъмнината.

     Отчаян зов от майчината гръд

     прониза тишината.

 

     Едно дете, очи полузакрило,

     очаква тихичко смъртта.

     Ела, живот, и влей му свойта сила.

     Спаси му крехкия живот.

 

     Но майчиният зов нечут остана.

     Детето умря призори.

     Остана само болката голяма.

     И разбитите родителски мечти.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??