ЗОВ
Навън е нощ и всички спят.
Едно дете умира в тъмнината.
Отчаян зов от майчината гръд
прониза тишината.
Едно дете, очи полузакрило,
очаква тихичко смъртта.
Ела, живот, и влей му свойта сила.
Спаси му крехкия живот.
Но майчиният зов нечут остана.
Детето умря призори.
Остана само болката голяма.
И разбитите родителски мечти.
© Звезделина Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
