ЗОВ
Навън е нощ и всички спят.
Едно дете умира в тъмнината.
Отчаян зов от майчината гръд
прониза тишината.
Едно дете, очи полузакрило,
очаква тихичко смъртта.
Ела, живот, и влей му свойта сила.
Спаси му крехкия живот.
Но майчиният зов нечут остана.
Детето умря призори.
Остана само болката голяма.
И разбитите родителски мечти.
© Звезделина Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
