8.05.2009 г., 18:44

Зов

657 0 3

                   ЗОВ

 

     Навън е нощ и всички спят.

     Едно дете умира в тъмнината.

     Отчаян зов от майчината гръд

     прониза тишината.

 

     Едно дете, очи полузакрило,

     очаква тихичко смъртта.

     Ела, живот, и влей му свойта сила.

     Спаси му крехкия живот.

 

     Но майчиният зов нечут остана.

     Детето умря призори.

     Остана само болката голяма.

     И разбитите родителски мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...