Зов

8.05.2009 г., 18:44 ч.

Поезия

468 0 3

ЗОВ

Навън е нощ и всички спят.

Едно дете умира в тъмнината.

Отчаян зов от майчината гръд

прониза тишината.

Едно дете, очи полузакрило,

очаква тихичко смъртта.

Ела, живот, и влей му свойта сила.

Спаси му крехкия живот.

Но майчиният зов нечут остана.

Детето умря призори.

Остана само болката голяма.

И разбитите родителски мечти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.