Зов

8 may 2009, 18:44

Poesía

466 0 3

ЗОВ

Навън е нощ и всички спят.

Едно дете умира в тъмнината.

Отчаян зов от майчината гръд

прониза тишината.

Едно дете, очи полузакрило,

очаква тихичко смъртта.

Ела, живот, и влей му свойта сила.

Спаси му крехкия живот.

Но майчиният зов нечут остана.

Детето умря призори.

Остана само болката голяма.

И разбитите родителски мечти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.