27 дек. 2019 г., 10:09

Зов

775 1 8

Без свяст дойдох,

в несвяст ще си отида.

Зад мен остава ров,

в който те зазидах.

Зазидах те, Живот,

като музеен експонат,

да се знае, да се помни,

че съм бил на този свят,

да се знае, че съм обичал,

да се помни, че съм плакал,

че в някой съм се вричал,

че някой съм очаквал ...

Без свяст дойдох,

в несвяст ще си отида,

но един зазидан зов

ще витае в мойта пирамида -

живейте със любов!,

за нея живот един не стига...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...