27 дек. 2019 г., 10:09

Зов

776 1 8

Без свяст дойдох,

в несвяст ще си отида.

Зад мен остава ров,

в който те зазидах.

Зазидах те, Живот,

като музеен експонат,

да се знае, да се помни,

че съм бил на този свят,

да се знае, че съм обичал,

да се помни, че съм плакал,

че в някой съм се вричал,

че някой съм очаквал ...

Без свяст дойдох,

в несвяст ще си отида,

но един зазидан зов

ще витае в мойта пирамида -

живейте със любов!,

за нея живот един не стига...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...