Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида.
Зад мен остава ров,
в който те зазидах.
Зазидах те, Живот,
като музеен експонат,
да се знае, да се помни,
че съм бил на този свят,
да се знае, че съм обичал,
да се помни, че съм плакал,
че в някой съм се вричал,
че някой съм очаквал ...
Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида,
но един зазидан зов
ще витае в мойта пирамида -
живейте със любов!,
за нея живот един не стига...
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
