Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида.
Зад мен остава ров,
в който те зазидах.
Зазидах те, Живот,
като музеен експонат,
да се знае, да се помни,
че съм бил на този свят,
да се знае, че съм обичал,
да се помни, че съм плакал,
че в някой съм се вричал,
че някой съм очаквал ...
Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида,
но един зазидан зов
ще витае в мойта пирамида -
живейте със любов!,
за нея живот един не стига...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados