Зов към една душа


Ето ме,
ела, ела и потърси ме,
погледни ме и ме отвлечи в красотата на нощта.
Твоя съм,
пак съм тук.
Отново те обичам.
Ела, не се страхувай,
няма да те нараня,
та аз дори не те виня.
С топъл поглед нежно погледни ме,
в очите ти да видя себе си желая,
да ме озаряваш всеки ден с усмивка,
да бъда пак твоя аз.
Пусни ме до теб,
да те обичам както искам.
Защо мълчиш?
Нима не чуваш моя глас в нощта?
Нима със времето гласът ми избледня?
Няма нищо.
И без глас ще викам.
Ще зова твоята душа.
Ела,
вземи ме,
твоя да бъда и ничия друга сега.
Да съм блясъка в очите,
сълзите по бузите
и нежността върху устните.
Ела, ела...не се страхувай.