28 февр. 2015 г., 09:08

Зов за живот

1.1K 0 11

Всеки ден е ново прераждане,

всяка пролет носи любов,

всеки цвят е нова надежда,

всеки полъх е зов за живот.

 

И когато научим се истински

да ценим света пъстроок,

да се вслушваме в старите приказки,

позабравени в сивия смог.

 

Ще усетим кое тук е истинско,

как в пръстта покарва живот,

как след лед и бури помитащи

пак потича бистър поток.

 

Ще се слеем тогава с природата, 

ще живеем живота си нов

и ще бъдем напълно различни,

обградени от много любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и талантливо сътворен стих, съдържа непреходно жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, че се отбихте и прочетохте, Ивон, Септември!
  • С положителен заряд! Харесах, Сеси!
  • Благодаря от сърце, Христов, Стойна! Честита Баба Марта!
  • Поздравление за чудесната творба! Преди мен всички са казали много.Аз съм съгласна с всички, Сеси!
    Желая ти нови творчески успехи и хубава вечер!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...