28 feb 2015, 9:08

Зов за живот

  Poesía » Otra
1.2K 0 11

Всеки ден е ново прераждане,

всяка пролет носи любов,

всеки цвят е нова надежда,

всеки полъх е зов за живот.

 

И когато научим се истински

да ценим света пъстроок,

да се вслушваме в старите приказки,

позабравени в сивия смог.

 

Ще усетим кое тук е истинско,

как в пръстта покарва живот,

как след лед и бури помитащи

пак потича бистър поток.

 

Ще се слеем тогава с природата, 

ще живеем живота си нов

и ще бъдем напълно различни,

обградени от много любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и талантливо сътворен стих, съдържа непреходно жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, че се отбихте и прочетохте, Ивон, Септември!
  • С положителен заряд! Харесах, Сеси!
  • Благодаря от сърце, Христов, Стойна! Честита Баба Марта!
  • Поздравление за чудесната творба! Преди мен всички са казали много.Аз съм съгласна с всички, Сеси!
    Желая ти нови творчески успехи и хубава вечер!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...