28 feb 2015, 9:08

Зов за живот

  Poesía » Otra
1.1K 0 11

Всеки ден е ново прераждане,

всяка пролет носи любов,

всеки цвят е нова надежда,

всеки полъх е зов за живот.

 

И когато научим се истински

да ценим света пъстроок,

да се вслушваме в старите приказки,

позабравени в сивия смог.

 

Ще усетим кое тук е истинско,

как в пръстта покарва живот,

как след лед и бури помитащи

пак потича бистър поток.

 

Ще се слеем тогава с природата, 

ще живеем живота си нов

и ще бъдем напълно различни,

обградени от много любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и талантливо сътворен стих, съдържа непреходно жизнеутвърждаващо послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, че се отбихте и прочетохте, Ивон, Септември!
  • С положителен заряд! Харесах, Сеси!
  • Благодаря от сърце, Христов, Стойна! Честита Баба Марта!
  • Поздравление за чудесната творба! Преди мен всички са казали много.Аз съм съгласна с всички, Сеси!
    Желая ти нови творчески успехи и хубава вечер!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...