На заблудените братя

Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото ваш'та наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!


Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени, проникнати изцяло
с отровна, дива, гибелна зараза! 

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха -
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали, разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.