25.06.2011 г., 23:20

Зовете се чеда на Александра...

909 0 1

На заблудените братя

Наричаме ви още наши братя,
но нашето търпение умира,
защото ваш'та наглост ескалира
и с нея няма равна ня земята!


Родихте се от чуждата омраза,
отрязани от българското тяло,
откърмени, проникнати изцяло
с отровна, дива, гибелна зараза! 

Отгледаха ви враговете наши,
със ярост еничарска ви дариха -
умело истината стара скриха,
че българите са предците ваши!

И днеска хулите ни без пощада,
приписвате ни грехове безмерни,
помисли зли и заговори черни,
изгаряте ни на позорна клада!

Зовете се чеда на Александра,
родени от делата му велики,
от древността покълнали антики
и избуяли бурно край Вардара!

Но скоро ще умрат тези заблуди,
лъжата нагла няма да се чува,
пак истината стара ще изплува
и трепетни надежди ще пробуди!

И ще се върнете към своя корен
прогледнали, разбудени отново
от българското чудотворно слово,
от българския дух старовековен!

И Бог един ще стори това дело
и ще поправи грозната неправда,
душите братски вкупом ще възрадва,
та в бъдещето да поемат смело!

22.06.2011 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...