Зрънце
Към М.Х.
Беше пролет,
поредната пролет сама,
бях извор пресъхнал
от спомени...
Когато те срещнах,
от извора бликна вода,
южнякът задуха,
звънко запяха капчуци,
а в косите ми
минзухари разцъфнаха.
Щастлива, невинна и пролетна,
изтръгнах сърцето си,
понесох го в шепи,
...пречупи крилете ми
в тъмнина и мълчание.
тъжно сърце?
Все още го пазя
във шепата
и гледам как бие едва...
Ще го заровя дълбоко,
като зрънце в пръстта
и ще чакам...
Господи,
ще поникне ли...
някога?
20.03.2007г.
Беше пролет,
поредната пролет сама,
бях извор пресъхнал
от спомени...
Когато те срещнах,
от извора бликна вода,
южнякът задуха,
звънко запяха капчуци,
а в косите ми
минзухари разцъфнаха.
Щастлива, невинна и пролетна,
изтръгнах сърцето си,
понесох го в шепи,
към теб полетях...
Не го пожела...
...пречупи крилете ми
в тъмнина и мълчание.
Какво да го правя сега -
това влюбено,тъжно сърце?
Все още го пазя
във шепата
и гледам как бие едва...
Ще го заровя дълбоко,
като зрънце в пръстта
и ще чакам...
Господи,
ще поникне ли...
някога?
20.03.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дени Все права защищены
