Зрънце вяра
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни,
запалил се е тропика. Не спи,
а в дъното на този свят безкраен
сме двама, разтопени и сами.
Рисуваме любов по зодиака,
треперим от изгарящата страст,
в случайния съвпад на двата знака
пресекли се в дълбокото у нас.
Гърми небето. Капките се стичат
по устните ни. Лее се вода.
Обичам те, ти мокра ме обичаш,
и няма по-красиво от това...
Ивайло Цанов
Обичам те! Не спирам да повтарям.
Обичам те, а в мене дъжд вали.
Насипва облак мокра страст узряла
и в мислите забива сто игли.
Светкавици разсичат ми небето.
Гърми греховно. Стелят се мъгли.
Зведите плачат тайно, непревзето,
в очакване да слеят две души.
Души без страх, смирили се взаимно
се питат, що ли сбрани са в нощта.
Съдба ли, карма или пък невинност
е прошката, родила любовта.
Вали порой, а в мен е още лято
(дори и бури да вилнеят вън),
сърцето зрънце Вяра е посяло -
отдаденост във цъфналата ръж.
Таня Мезева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
