1 мая 2008 г., 13:07

Звезда 

  Поэзия
527 0 9
Господар съм и съм роб на таз земя -
на рохка почва стъпват ми краката.
Птица съм, но вместо в небеса,
аз се лутам във простора на лъжата.
Добър съм и съм лош. Едва-едва
различавам нежността от груба сила.
Чужденец съм в свойта собствена душа
и цъфти сърцето със стъбло изгнило.

Не чувствам днес леглото си за свое.
Надежда нямам. Ти ли я отне?
Неведнъж в гнева си непристоен
аз забравях... и си спомнях теб.
Тъгата що е? Кой ми я донесе?
Лицето ми блестеше. Вече не.
... Една звезда от всички си харесах.
Тя за мен бе цялото небе.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??