Звезда
Господар съм и съм роб на таз земя -
на рохка почва стъпват ми краката.
Птица съм, но вместо в небеса,
аз се лутам във простора на лъжата.
Добър съм и съм лош. Едва-едва
различавам нежността от груба сила.
Чужденец съм в свойта собствена душа
и цъфти сърцето със стъбло изгнило.
Не чувствам днес леглото си за свое.
Надежда нямам. Ти ли я отне?
Неведнъж в гнева си непристоен
аз забравях... и си спомнях теб.
Тъгата що е? Кой ми я донесе?
Лицето ми блестеше. Вече не.
... Една звезда от всички си харесах.
Тя за мен бе цялото небе.
на рохка почва стъпват ми краката.
Птица съм, но вместо в небеса,
аз се лутам във простора на лъжата.
Добър съм и съм лош. Едва-едва
различавам нежността от груба сила.
Чужденец съм в свойта собствена душа
и цъфти сърцето със стъбло изгнило.
Не чувствам днес леглото си за свое.
Надежда нямам. Ти ли я отне?
Неведнъж в гнева си непристоен
аз забравях... и си спомнях теб.
Тъгата що е? Кой ми я донесе?
Лицето ми блестеше. Вече не.
... Една звезда от всички си харесах.
Тя за мен бе цялото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
