Господар съм и съм роб на таз земя -
на рохка почва стъпват ми краката.
Птица съм, но вместо в небеса,
аз се лутам във простора на лъжата.
Добър съм и съм лош. Едва-едва
различавам нежността от груба сила.
Чужденец съм в свойта собствена душа
и цъфти сърцето със стъбло изгнило.
Не чувствам днес леглото си за свое.
Надежда нямам. Ти ли я отне?
Неведнъж в гнева си непристоен
аз забравях... и си спомнях теб. ...