2 февр. 2005 г., 17:08

Звезда 

  Поэзия
5.0 (1)
1507 0 1
Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда,
ярка, по - красива от нощта.
Мрака скри, небето освети,
Цветята гледаха в нея ,
вятъра поклащаше клоните на дърветата,
които сякаш махаха ,
а аз се поклоних.
Внезапно се появи мъгла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Аврамов Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »