2 февр. 2005 г., 17:08

Звезда 

  Поэзия
1427 0 1
Помня деня, в които се запознахме,
беше студен и мрачен ден.
Не виждах смисъл в този мрачен свят,
бях отчаян, виждах само черните неща.
Облаците се разтвориха и ми показаха звезда,
ярка, по - красива от нощта.
Мрака скри, небето освети,
Цветята гледаха в нея ,
вятъра поклащаше клоните на дърветата,
които сякаш махаха ,
а аз се поклоних.
Внезапно се появи мъгла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Аврамов Все права защищены

Предложения
: ??:??