Помня деня, в които се запознахме, беше студен и мрачен ден. Не виждах смисъл в този мрачен свят, бях отчаян, виждах само черните неща. Облаците се разтвориха и ми показаха звезда, ярка, по - красива от нощта. Мрака скри, небето освети, Цветята гледаха в нея , вятъра поклащаше клоните на дърветата, които сякаш махаха , а аз се поклоних. Внезапно се появи мъгла, а облаците грабнаха таз звезда, нещо в мен умря, гласа ми спря. Отново възцарува нощта, студа ме скова, по лицето ми търкулна се сълза, ледена като роса. Повече никога не я видях, а в мен остана само спомена и една сълза : ((
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.