23 янв. 2006 г., 20:54

Звезда

1K 0 13

Сред толкова звезди в небето

само една стопли ми сърцето.

Само една огряваше пътя тежък със своите лъчи.

Само една откри мъката в моите очи.

Днес закриля ме и с нежен блясък ме облива,

пустия и грозен свят с красота убива.

За мен ще грее вечно таз звезда,

ще брани щастието,добротата,любовта!

А болката,горчилката,омразата

ще погуби във нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно...
  • мн мн мн мн мн мн мн мн ти благодаря за всички оценки и коментари,Мони
  • ГЕРИ, ХУБАВО Е ЧЕ И ТИ СИ НАМЕРИЛА СВОЯТА ЗВЕЗДА - СТИХОТВОРЕНИЕТО Е МНОГО ХУБАВО - ШЕСТ
  • Благодаря за критика и за искреността
  • Звездата е прекалено експлоатиран символ. Пробвай да пишеш за нещо не толкова клиширано и да търсиш по раличен език. Напоследък все на твои произведения попадам и ми прави впечатление че изказа ти си остава константен, дори в някои стихотворения римуваш едни и същи думи. Опитай се да излезеш от кръга на клишето.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...