17 окт. 2018 г., 03:00

Звезда

906 10 26

Видях,

как пада Звезда

следата,

огнена диря

изгасва,

оставя мълва

за нещо несбъднато

зад завесата синя.

От къде е дошла

от чии обятия

нима там Любовта

родила е

звездни разпятия.

Небето е в пепел

частици от чувства

парченце от лед

само остава

дали било е

забито в сърцето

загледан в звездите

самотен гадая.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светла,нали знаеш малко сме особняци.
  • Само поет би го описал така...
  • Руми,усещането за нещо което ще се случи ни преследва дълго след тази гледка.Прекрасен повод за мечти!
  • Падащите звезди винаги оставят едно приятно чувство след себе си, може би защото ги виждаме предимно в красивите летни нощи! Благодаря ти за този стих, Гавраиле, накара ме да помечтая! Поздрав!
  • Иржи,осъзнах колко си права!Друго е да можеш да пипнеш но внимателно с желанията.Че колкото желания толкова и последствия.Благодаря ти за стиха толкова поучителен за мен.
    От мен една широка усмивка!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...