Звезда

Поэзия » Любовная

909 10 26

Видях,

как пада Звезда

следата,

огнена диря

изгасва,

оставя мълва

за нещо несбъднато

зад завесата синя.

От къде е дошла

от чии обятия

нима там Любовта

родила е

звездни разпятия.

Небето е в пепел

частици от чувства

парченце от лед

само остава

дали било е

забито в сърцето

загледан в звездите

самотен гадая.

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Светла,нали знаеш малко сме особняци.

2018-11-16T20:05:08+02:00
contessa (Светла Асенова)

Само поет би го описал така...

2018-11-14T08:50:31+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,усещането за нещо което ще се случи ни преследва дълго след тази гледка.Прекрасен повод за мечти!

2018-11-06T17:21:44+02:00
rumbic (Руми)

Падащите звезди винаги оставят едно приятно чувство след себе си, може би защото ги виждаме предимно в красивите летни нощи! Благодаря ти за този стих, Гавраиле, накара ме да помечтая! Поздрав!

2018-10-29T12:27:53+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Иржи,осъзнах колко си права!Друго е да можеш да пипнеш но внимателно с желанията.Че колкото желания толкова и последствия.Благодаря ти за стиха толкова поучителен за мен.
От мен една широка усмивка!

2018-10-20T06:14:55+03:00