17.10.2018 г., 3:00

Звезда

907 10 26

Видях,

как пада Звезда

следата,

огнена диря

изгасва,

оставя мълва

за нещо несбъднато

зад завесата синя.

От къде е дошла

от чии обятия

нима там Любовта

родила е

звездни разпятия.

Небето е в пепел

частици от чувства

парченце от лед

само остава

дали било е

забито в сърцето

загледан в звездите

самотен гадая.

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светла,нали знаеш малко сме особняци.
  • Само поет би го описал така...
  • Руми,усещането за нещо което ще се случи ни преследва дълго след тази гледка.Прекрасен повод за мечти!
  • Падащите звезди винаги оставят едно приятно чувство след себе си, може би защото ги виждаме предимно в красивите летни нощи! Благодаря ти за този стих, Гавраиле, накара ме да помечтая! Поздрав!
  • Иржи,осъзнах колко си права!Друго е да можеш да пипнеш но внимателно с желанията.Че колкото желания толкова и последствия.Благодаря ти за стиха толкова поучителен за мен.
    От мен една широка усмивка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...