Видях,
как пада Звезда
следата,
огнена диря
изгасва,
оставя мълва
за нещо несбъднато
зад завесата синя.
От къде е дошла
от чии обятия
нима там Любовта
родила е
звездни разпятия.
Небето е в пепел
частици от чувства
парченце от лед
само остава
дали било е
забито в сърцето
загледан в звездите
самотен гадая.
Октомври,2018г
Варна,Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Поздрав!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
