Звезда и облак
И без вълшебното Сезам
в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...
Светулка в пазвите на мрака.
Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти
с очи и с благодарни устни...
... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам
и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.
И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
