Dec 14, 2011, 12:33 AM

Звезда и облак 

  Poetry » Love
2599 0 27

 

И без вълшебното Сезам

в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...

Светулка в пазвите на мрака.


Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти

с очи и с благодарни устни...

 

... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам

и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.

 

И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??