И без вълшебното Сезам
в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...
Светулка в пазвите на мрака.
Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти
с очи и с благодарни устни...
... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам
и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.
И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
