14.12.2011 г., 0:33 ч.

Звезда и облак 

  Поезия » Любовна
2600 0 27

 

И без вълшебното Сезам

в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...

Светулка в пазвите на мрака.


Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти

с очи и с благодарни устни...

 

... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам

и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.

 

И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??