Звезда и облак
И без вълшебното Сезам
в сърцето ти проникнах някак,
но как да те възпра - не знам...
Светулка в пазвите на мрака.
Не бих могъл. И ето ти,
току дошла, ще ме напуснеш.
А аз пък твоите черти
с очи и с благодарни устни...
... до призрачния залив жълт
на сънищата ще прикоткам
и ревностно ще удължа
надхитрянето със живота.
И там среднощ ще засадя
усмивка, две, въздишка топла,
видял наблизко как звезда
припряно разсъблича облак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
