Простенва къщата. Агонизира.
Не чува стъпки, ни човешка реч.
Усещам, че със всеки миг умира,
но тя едва ли ще го разбере.
Опитах се вратата да отворя –
поне за сбогом в сетния ù час.
Видя ме само малкият прозорец.
Не ме позна. Навън останах аз.
© Елица Ангелова Все права защищены
Весела Коледа, Приятели!