20 окт. 2021 г., 13:43  

Звезди и птици заедно се молят 

  Поэзия » Философская
5.0 / 5
280 3 4
Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича,
крила си плетох от какво ли не,
от плитките на влюбено момиче,
от гривата на волните коне.
Веднъж дори опитах от коприва.
Понесоха ме кой ги знай къде.
Помислих си, че много ми отиват,
какво от туй, че пари и боде? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »