Звезди и птици заедно се молят
Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича,
крила си плетох от какво ли не,
от плитките на влюбено момиче,
от гривата на волните коне.
Веднъж дори опитах от коприва.
Понесоха ме кой ги знай къде.
Помислих си, че много ми отиват,
какво от туй, че пари и боде?
Веднъж дори се хванах за хвърчило,
в опашката му - шарена дъга.
Отведе ме при детството открило,
пътечка между нявга и сега.
Звезди и птици заедно се молят,
даряват ми по лъч и по перце.
И дойде ли последният ми полет,
дано да кацна в нечие сърце.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
