Стопяват се във пясъка сълзите.
Морето ги прибира в пазвата от доброта.
Притихнали вълните им запяват песен
и ги орисват за обичане във вечността.
Луната, спътница на любовта,
разплискала със нежност
вълшебството на своята заря.
За вричане във вярност шепне ни съдбовно
със най-сияйните слова.
Над нас танцуват лумнали огньове.
Магията им влива се в кръвта.
Искрящи с обичта ликуват по небето
звезди омайници
и тъй красива е нощта.
Т.К.
© Таня Кирилова Все права защищены