Стопяват се във пясъка сълзите.
Морето ги прибира в пазвата от доброта.
Притихнали вълните им запяват песен
и ги орисват за обичане във вечността.
Луната, спътница на любовта,
разплискала със нежност
вълшебството на своята заря.
За вричане във вярност шепне ни съдбовно
със най-сияйните слова.
Над нас танцуват лумнали огньове.
Магията им влива се в кръвта.
Искрящи с обичта ликуват по небето
звезди омайници
и тъй красива е нощта.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
