24 мая 2006 г., 09:31

Звездица

1.2K 1 3
Звездице малка,
звездице ярка,
към небето гледам,
тебе виждам.
Блясъкът ти ме омайва,
красотата вдъхновява.
Въпрос единствен си задавам,
но отговорът все убягва.
Какъв е смисълът , причината или целта,
която кара ни поредна глътка въздух да поемем?
Щастие, любов или пък страх,
държат ни живи ден след ден.
Щастието да намериш
зад усмивка тъжна?
Очи усмихнати, душа ридае.
Уморих се, кога ще дойде краят?
Усмихвам се, весел съм дори,
но кога ще спре да ме боли?
Животът продължава,
надеждата стаявам.
Искрица топлина,
искрица светлина,
като звездица от небето свети.
Звездица малка,
звездица ярка,
всичко вижда,
всичко знае,
но отговорът на живота,
неизвестен и за нея си остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...