24 may 2006, 9:31

Звездица

  Poesía
1.2K 1 3
Звездице малка,
звездице ярка,
към небето гледам,
тебе виждам.
Блясъкът ти ме омайва,
красотата вдъхновява.
Въпрос единствен си задавам,
но отговорът все убягва.
Какъв е смисълът , причината или целта,
която кара ни поредна глътка въздух да поемем?
Щастие, любов или пък страх,
държат ни живи ден след ден.
Щастието да намериш
зад усмивка тъжна?
Очи усмихнати, душа ридае.
Уморих се, кога ще дойде краят?
Усмихвам се, весел съм дори,
но кога ще спре да ме боли?
Животът продължава,
надеждата стаявам.
Искрица топлина,
искрица светлина,
като звездица от небето свети.
Звездица малка,
звездица ярка,
всичко вижда,
всичко знае,
но отговорът на живота,
неизвестен и за нея си остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...