Звездица
звездице ярка,
към небето гледам,
тебе виждам.
Блясъкът ти ме омайва,
красотата вдъхновява.
Въпрос единствен си задавам,
но отговорът все убягва.
Какъв е смисълът , причината или целта,
която кара ни поредна глътка въздух да поемем?
Щастие, любов или пък страх,
държат ни живи ден след ден.
Щастието да намериш
зад усмивка тъжна?
Очи усмихнати, душа ридае.
Уморих се, кога ще дойде краят?
Усмихвам се, весел съм дори,
но кога ще спре да ме боли?
Животът продължава,
надеждата стаявам.
Искрица топлина,
искрица светлина,
като звездица от небето свети.
Звездица малка,
звездица ярка,
всичко вижда,
всичко знае,
но отговорът на живота,
неизвестен и за нея си остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Костов Всички права запазени
