26 апр. 2009 г., 10:01

Звездичка в мен

1.1K 0 12

 

 

 

       Звездичка в мен

 

 

   Една звездичка грее в мен,

   в сърцето си я нося.

   Щастлив тя прави моя ден

   и тича в него боса.

 

   Ръце протяга, смях звъни

   от думичките и игриви,

   а пламъчета в двете ú очи

   пак обещават ласки диви.

 

   И дните с нощите се сливат,

   сърцата наши както бият.

   Сто кончета препускат пак

   между бедрата ú игриви.

 

   И чак във утринния здрач,

   когато в нега тя заспива,

   звездите гаснат в полумрак,

   в сърцето ми любов извира.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Eдва ли би могло да се каже по-добре! Поздравления!
  • Andromaha (Белла ) - Понякога успявам с някой щрих да покажа нещо от нея. Но тя е прекрасна. Най-прекрасната.

    mariniki (Магдалена Костадинова) - Чела си другите ми стихове за нея и знаеш колко много я обичам.
  • написано с нежност и любов...
    очарова ме.
  • Понякога усмивката казва повече от всички думи на света
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...