7 июл. 2015 г., 12:46

Звездите плачат

503 0 0

                                                 Звездите плачат

 

 

Душата ми извор на музика нежна,

душата ми тиха и влюбена разбира,

че нашата любов е далечна и невъзможна,

сладостна болка сърцето раздира.

 

Облак тъмен, буреносен и отново вали,

плаче сърцето, измъчени мечтите и спират.

Ще усетиш ли нощта, в която стена? Нали

потъващи деня в нощта грижи ми сервират.

 

Пренася ме мелодията през минутите,

носи душата ми опиянена от любов,

не дочувам нежността от обич и думите,

останала сама в животът труден и суров.

 

Звездите всяка вечер сълзи за мен проливат,

луната загрижена ръцете ми целува.

Снагата, тялото стрели огнени пробиват,

воала на късната вечер ме милува.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...