Звездите плачат

Душата ми извор на музика нежна,

душата ми тиха и влюбена разбира,

че нашата любов е далечна и невъзможна,

сладостна болка сърцето раздира.

Облак тъмен, буреносен и отново вали,

плаче сърцето, измъчени мечтите и спират.

Ще усетиш ли нощта, в която стена? Нали

потъващи деня в нощта грижи ми сервират.

Пренася ме мелодията през минутите,

носи душата ми опиянена от любов,

не дочувам нежността от обич и думите,

останала сама в животът труден и суров.

Звездите всяка вечер сълзи за мен проливат,

луната загрижена ръцете ми целува.

Снагата, тялото стрели огнени пробиват,

воала на късната вечер ме милува.