1 дек. 2011 г., 16:07

Звездите светели леко. 

  Поэзия » Другая
914 0 2

Моменти идват, тръгват си

като нечакан и далечен гост.

Гледам други, виждам тебе,

изниква и поредният въпрос:

защо звездите светят леко

сякаш бледи са; висят?

Дали го знаят? Ами нека!

Всички искам да прозрат!

Че спомените грешни са,

не дават те и миг покой.

Какво ли могат?! Смешни са!

Измива ги поредния порой.

А аз единствена роптая,

възмутена пак от толкова тъги.

Съдбата ли да начертая,

за да видите и черните дъги?

И чудя се, така ли става

всеки път, когато се решиш

да даваш всичко до забрава,

опитвайки да не раниш?

Неблагодарности и маски само

изпречват се на моя път.

Но аз вървя и пак на чуждо рамо

за теб ще плача; не за друг. 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??