Звездна нощ

Там, в полето,

 звездното,

под жълтата луна.

Щурците свирят

песен във нощната 

роса.

А тревите тихо спят,

унесени от вятъра .

И сънуват чудни 

сънища и вълшебна

тишина.

Магия тиха, бяла,

като бялата мъгла,

се спуска,сякаш е 

омая, в края

на нощта. 

Дървета, нощна стража,

пазят този мир.

И гледат как звездите 

гаснат в огромния 

Всемир.

От изток слънцето 

събужда спящата

земя.

Надалече то прокужда

мрака от света.